В памет на Чудомир
– Та думам ти, Адаш, откак съм станал вегетарианец, преследва ме съдбата… Аз се дърпам да паса салатки, със здравословни семена да подмладявам застаряващия кокал; напук пустата Фортуна се опитва да ми набива мръвки в устата. Да ти разпраам ко стана у Гърция миналата година…
Знаеш, по цели лета изкарваме на Бяло море. Докъ е малко чаавето, да расте на чист въздух, да му укрепва организъма. И ти говора, миналата пролет още беше, голяма влага навън… Прави ми въртели акумулатора на колата. Въртели, въртели, то месец-два минават, къде запали от раз, къде ми скъси животеца, дока благоволи да включи двигателя. И се чудя, да търся ли начини да презареждам пущината, да сменям ли с нов. То от втора скорост по надолнища тръгвам, всяка вечер кабела махам да не би утечка да има. Мушенгии всякакви пробвам. На гръцки сервиз не отивам, ще ме одрусат, ще попадна на мошеници, въобще шубе ме гони. Ама като не се кара редовно бангията, то си пада напрежението, а и пустата влага.
И хоп, гледам миналата седмица в един голям магазин, ето я моята схема! Хоп цена 30 евра. Викам си плащам. И купих го, мамицата му и зарядно. Ей ти скапания мобилен телефон снимка на пущината направих. Акъллия го раздавам, да помня модела, документация в интернет да търся. Ама, мола ти се!
И ти разпраам, гледам го така, 2 степени има. Ааа ясно, за различен тип акумулатори с по-висок и по-нисък ампераж. Надъхвам си се сам в магазина. Превеждам си пустата гръцка опаковка през мобилния телефон, неква батерия автоматична, нам какви си степени. Лелей, барнАх Господ за шлифера! Старичко верно изглежда, ама нищо… Залежало, ама изпитано. Баш такова ще свърши работата. Взимам го начи, свиркам си. Вадя акумулатора, той двора там преграден, ремонт на пътя, та 150 метра мъкнах до къщата триесе кила толуп. Нейсе. След това, грейнал от щастие, пускам го това чудо в контакта, а то като взе да трака. Въх, дейш старата технология, не са мислѝли за ниски децибели. Спирам го, пак мъкна толупа, местя всичко вънка в килера. Айде вече връзвам клемите за акумулатора без да съм включѝл пущината в тока. А то пак същия шум от кутията се появи. Ейй, това чудо освен да зарежда, явно и ток връща. Та клемите на акумулатора включени в единия край, пускам контакта от другия, ами сега… Първа, втора степен, коя ми трябва?! Чеша се по главата, зарежда ли не зарежда ли, ко стаа. Айде, вадя пак мобилния телефон, ще разучавам и ще търся в онлайн мрежата още информация.
И чета ‘начи по гръцкото сайтове, пъна се да превеждам, модерни технологии ползвам… Взех по едно време да се заглеждам по детайлите, изпарява ми се ентусиазъма малко по малко. То странно едно такова стана – тия металните пластини отстрани що са?! Погледнах от гърба – една такава металничка осчица има, върти се. Ами тия резервни метални джаджи в комплекта?! Изключвам захранването от контакта, само клемите на акумулатора закачени – върти си се осчицата. Пускам само на ток, пак се върти пущината. Зарових се по-подробно да си превеждам в интернет. И то какво се оказа… машинка за въртене на печено месо, местното сувлаки. Ако си някъде сред природата без ток, тая пущина върти шиша от акумулатора, затова били пустите клеми, а не да зареждат акумулатор…
– Та думам ти, Адаш, вегетарианецОт пак набара яката схема! Никаква работа не ми свърши машинката, върнах я. Разбрахме се на информация с продавачката, ще ми пази едно като ми дойдат гости. Но се поучѝх от живота. От мен да знаеш: вегетарианството изисква строг контрол и дисциплина!
P.S. Специални благодарности на виртуалния събеседник Адаша проф. д-р Димитров за добрата идея и насоката към Чудомир. Ευχαριστώ, Αδασ!