Условност – той не е като другите.
– Чемен зервей, здрасти!
– Аз съм глист, грешите.
– Е и?
– Здрасти.
– Глисте, глисте!
– Да, кажете?
– Исусе Христе! Той говори!
– Пауне, ти глист ли си?
– Е, запомни най-после!
– Ама много си приличате!
– Глисте, мязаш ми на Паун.
– Какво странно има в това?
– Име.
– Име?
– Паун.
– Произход?
– Близък
– Болести?
– Глистофобия
– Идеи?
– Не ги давам аз!
– Свободен си.
– Пауне, защо винаги отговаряш?
…
– Пауне, защо не ми отговаряш?
– Най-добър отговор дава този, когото не питат.
– Пауне, ти си мъдър глист!
– Също като автора ми, само че той не е мъдър (глист)
– Пауне, ще те удуша!
– Измисли ми по-трагичен край!
– Добре, ще пиша още за тебе.
– Как могат да си говорят глист и човек?
– Те не си говорят, те си пишат.
– Пауне, ама наистина си много умен.
– Авторът ми ме е метнал на себе си
– Пък аз се чудя защо си такъв куцуз.
– Глисте аре на бас, че не можеш да се прекръстиш.
– Аз и на бас не мога да се хвана…
– Пауне, сега пък ми мязаш на кокошка.
– Ще те питам аз тебе ако беше стоял под тоя дъжд.
– Пауне! Що никога не заговаряш първи, ами другите те заговарят?
– Щот си имам условност.
– Пауне? Слушаш ли Prodigy?
– Слушам само когато ги пуснат.
– А като ги хванат?
– То бива бива, ама чак пък толкоз!
– Пауне, кажи ми откровено, ти мъдър глист ли си?
– Я ми виж автора, пък тогава си прави заключението.
Паун е ядосан защото предния път го бъзикнах.
– Пауне, защо не чукаш като влизаш?
– Чукам, чукам
– А защо чукаш като излизаш?
– Твой проблем.
Демек авторов. Проблемът на всеки си е личен проблем.
– Пауне, май искаш да ме питаш нещо?
– К’ви са тия авторови реплики и коментари?
– Ценни. Имат си цена!
– Добре, купувам ги!
Значи няма вече авторови реплики и коментари. Всички са купени. SOLD.