Състои се от от три части, които след като се долепят една в друга символизират Светата Троица. От глина е. В средата трите части са като отделни третинки от малка сфера с два плоски прилепени пръстена отгоре и отдолу, които започват на нивото на двата полярни кръга. Цялата ѝ повърхност представлява изрисувана картина, наподобяваща карта със зведи, свързани с линии във фигури подобни на съзвездия. Боята е тъмносин металик. Това всъщност не е целия Артефакт, а само центъра му. Има три издълбани дупки в сферата – тя е пресечната точка на двете линии, които образуват буквата Т. Надолу отива глинена пръчка – куха глинена тръба, две-трети, от която е надлъжно отрязана. Вътре има въглени от горели треви, приличат на саждите, които остават в пепелник, когато изхвърлим фасовете. Горната част – хоризонталната горна линия на буквата Т, се състои от други две глинени тръби, които влизат в горните два отвора на сферата. На всяка от тия три глинени тръби има по една рисунка. Едната символизира Рождеството на Младенеца, повит и спящ в ръцете на майка си Мария; втората – Кръщението на Св. Иван Рилски от самия Христос (да именно от Христос, не се учудвайте) и третата, ами третата не можем да се опише… но се знае , че на нея е Бог! Самият артефакт се оформя, когато се сглобят трите части на сферата. Т.е. има отделни кадри – съзвездията, глинените тръби, а по-късно и рисунките по тях се появяват (стават видими) в процес на самото сглобяване. Процесът е личен.
Принадлежеше на майка ми. Наближаваше Нова Година и по този случай тя бе решила да ми направи дар. Съхраняваше го в един бар-ресторант във Варна в различно време. Сега там под кино „Тракия“ има висока промишлена постройка и шумен претоварен булевард, но тогава сградата беше друга – по-близо до улицата, по-ниска и по-масивна; самата улица беше по-тясна, по-стара, по-оживена; а времето течеше по-бавно. Заведението беше изискано с не много клиенти и две кокетни зали. Във втората, стигаше се до нея през преходната (пада се вляво от входа), в дъното най-вляво в мраморната стена имаше мраморен капак. Той се изтегляше леко напред, а всъщност покриваше сейф от същия розов мрамор, нашарен с черни жилки. С една дискретна ключалка в него. Майка ми изважда ключа и го превърта в ключалката. Не се чува прещракване. Дърпам самия сейф – той се оказва масивна каменна кутия върху специална поставка на колелца. Вътре са частите на артефакта. Слагаме каменното съндъче на маса в ресторанта, за да виждат всички клиенти.
В началото се виждат само трите части от сферата с пръстените на полюсите. Следва събирането на Артефакта, което е описано по-горе. Докато сглобяваме, тълкуваме и обясняваме, че това са картини от Библията, а и че всяка рисунка по Онова време е символизирала част от Библията.
Събуждам се в момента, в който осъзнавам, че третата картинка е тази на Бог и разбира се точно миг преди да зърна лика Му.