Предисторията
Един овчар казал на своето стадо, че е гарга. Отлетял. Летял дълго и се осъзнал. Върнал се и доброволно станал част от стадото. Така то останало без овчар.
И ето тук започва онази история.
Историята
Една Мистична история правела голямо впечатление. Тя била Истина. Била дори според Преданията Притчата. Децата и учениците Я слушали с отворена уста; умните Я разбирали; мъдрите Я разказвали и тълкували; просветените мълчали и свеждали скромно глава. Мухите Я заобикаляли отдалеч.
А хората са толкова преходни… И се оказало, че така тя постоянно сменяла притежателите си. Всеки я оформял, обработвал, шлифовал според собствените си мироглед и метод. Докато тя станала богата и пищна, но… безформена. Продължавали да я слушат, разказват и уважават заради нейните така примамливи богатство и най-вече наследство. С времената нямало и как вече да обърнеш внимание на очебийната ù липса на форма. Появили се производни нейни вероятни притчи. Започнали да разграбват богатството ù, като напълно законни разглезени наследници…
Тогава се родили Библията, Корана, Веди…
Това накратко е една от причините, поради които Мистиката не може да бъде изказана явно в наши дни.
А восъкът се е струпал на симпатична купчинка и засъхва по оня особен свой начин, имитиран единствено от парафина.
***
Поредната разбира се. Аномалия много ясно. В тази антология… къде другаде. Усеща се есента, всеки ден, все по-силно и по-силно, въпреки че това е месец април. А тази есен не се различава много от предишната, но все пак се откроява със своеобразния си ярък цвят, типичен за нея (есента). Имаше едно стихотворение за есента, написано от един несигурен човек.
Всъщност, не е за есента. За пролетта е. На изкуството му е позволено да провокира и манипулира.
Пролет
Какво е пролетта? Един сезон?
тя идва и си заминава, и все така…
дали за някого и пука? Една река,
която си тече, и все така – шаблон.
Тя идва и си заминава всеки път…
винаги един умира, друг се ражда…
тъга и радост, това е кръстопът,
на едно и също място той извежда.
Тя идва и си заминава,
чакана е и желана, лека…
дали пък чакането оправдава
или си тече, отписала Човека?
1997?